Случаят с Мартин Атанасов – автор на „Черна писта“ и „Диагноза България“, който получи черен печат от ръководителя на новините в бТВ – е изненадващ единствено със своята дребнавост, а не с уникалност. В българските медии от десетилетия съществуват черни и бели списъци, макар това да не е местен патент. Понякога те се формират на лична основа, но далеч по-често – на политически или финансов принцип.

Затова зрителите виждат едни и същи коментатори по едни и същи теми, които отдавна са омръзнали. Немалка роля има и професионалната ленивост в гилдията, но това е отделен разговор. Определени партии разполагат със свои „независими“ експерти, за които е ясно какви опорни точки ще защитават. Така в студиата се канят по една говореща глава от всяка политическа сила и се създава илюзия за всички гледни точки – с изключение на истинската.

Колкото по-голяма и влиятелна е една медия, толкова по-силен е нездравият интерес към нея от страна на партии, посолства и бизнеси. Журналистиката е сред малкото професии, в които добрата работа често води до повече проблеми, а не до признание.

Колегите не бива да се преструват на изненадани от казуса с Асен Иванов, както не бяха и при решението на неговия предшественик Антон Хекимян да се кандидатира за кмет на предишните местни избори. Тази картина е ясна от години.

Временният директор на НЗОК проведе среща с Мартин Атанасов във връзка с платформата „Диагноза България“. Публикуваните анализи и направените изводи по темата биха могли да бъдат допълнени.

Трудно мога да обвиня медиите, защото, както гласи поговорката, „който плаща, той поръчва музиката“. Около световната икономическа криза и възхода на социалните мрежи бизнес моделът на медиите у нас и по света се срина. Вестниците се издържаха от реклами и от своите читатели.

Днес основната част от рекламните приходи отива към социалните мрежи, търсачките и инфлуенсърите, а остатъкът може да бъде прекъснат мигновено, ако рекламодателят бъде притиснат институционално или ако медията засегне негови бизнес интереси. Едва ли и много българи биха плащали абонаменти – във Франция това правят 8%, във Великобритания 11%, в Германия 13%, а данните от Източна Европа и Балканите показват потенциал между 5 и 10%.

Когато Цънцарова беше отстранена през декември 2025 г., на протест се събраха около стотина души. През годините стотици други журналисти са били уволнени от десетки медии по сходни причини, но за тях не се появи дори символична обществена реакция.

Защо тогава медиите да защитават интереса на общество, което не желае да плаща за тяхната работа и не е готово да ги подкрепи при политически натиск? Напротив – обществото често ги критикува, обижда и заплашва при всяка възможност. „По-добре дъщеря проститутка, отколкото син журналист“, е казал Сьорен Киркегор.

Защо журналистите да настояват за „истината“ и да задават „неудобни въпроси“, когато това може да ги остави без работа, а много държавни институции и частни компании впоследствие не биха ги наели, за да избегнат потенциални проблеми?

Не е случайно, че медиите са наричани четвъртата власт и че борбата за контрол върху тях е ожесточена. Това не е частна сладкарница за кето-био-еко козунак и веган сладолед, чийто фалит би бил безобиден. Редакциите са жизнените канали на обществото, без които всяка държава се плъзга към клептокрация и автокрация. Конец.

Призът „Будител на годината“ за проекта „Черна писта“ е изложен на метростанция „Сердика 2“. Авторът на инициативата се надява все повече хора да осъзнаят, че апатията не е нормално състояние.
Но в България, сякаш още от времето на комунизма, подобно на други социални сфери и услуги, сме свикнали те да съществуват магически и да работят в наша полза, без да полагаме усилия, но с готовност да изливаме върху тях цялата си злоба и яд – както при учителите и лекарите.

Безплатните социални мрежи не промениха тази нагласа. Малцина осъзнават, че когато не плащаш за услуга, ти не си потребителят, а продуктът. А цената се плаща с лихви най-вече по време на избори, но не само.

Хванати между Сцила и Харибда, все повече медии затварят, съкращават екипи или губят кадърни специалисти заради неблагодарните, стресиращи и ниско платени условия – аналогично на образованието и здравеопазването. Това може да се промени само ако българите масово започнат да плащат за медийно съдържание и да оказват постоянен натиск в защита на свободата на словото.

Иначе всеки остава „голям разбирач“ във Фейсбук.