Милиони по асфалта, трохи за хората: Ще продължим ли да търпим?

Когато обществото мечтае за бъдеще, започва с инвестиции – но не сляпо наливане на пари, а с визия. Пътища, мостове, велоалеи, паркове – това трябва да са устоите на една модерна държава. Но в България обществените средства често потъват като в бездънна яма. Създават ли стойност? Или просто хранят инерцията на бездействие и безидейност?