Новината за фалита на единствения останал вестник в област Благоевград не е нова. От три години се говори, че Делян Пеевски през своите медийни групировки държи печатното издание. То личи и по самите статии в него. Лоша дума за Пеевски не се пише, а всичко се отразява тенденциозно. Един от главните герой, които винаги се е ползвал с добрата дума на вестника и специално на ресорния репортер С. Делева е бил бившия ГЕРБ шеф на РУО – Ивайло Златанов. 20 години той не помръдна от поста въпреки катаклизмите в страната и смяната на правителства. Вестникът изцяло обслужваше интересите на Златанов и неговите придворни директорки, но без никакъв смисъл, защото главата му падна посечена и сега няма кой да плаща за гръмки статии.
Истината е, че вестникът се издържаше точно така – от изнасилено големи договори за медийно обслужване с институциите, с публикации на статии по проекти и обяви, които задължително по закон се поместват и в печатно издание и с рекет. Всички знаем старите струмски маниери да звъннат и да изнасилят някого за парички, за да не напишат нещо за него. А колко пъти се е случвало кметове да излизат на пресконференции и да се обясняват дали нещо е лъжа или не и да опровергават писаниците на Струмата, която се вживяваше години наред като единствена и неповторима медия. 
За краха ѝ стана ясно благодарение на другите медии в област Благоевград. Топ Преса цитира, че 22-ма служители на вестника щели да останат не само без работа, но нямали и заплати от няколко месеца, защото управителката на изданието станала неоткриваема, а само тя имала достъп до сметките. Не е ясно обаче откъде медиите са научили за трагедията на Струма и дали самите репортери са се разприказвали най-накрая, оплаквайки се, че няма пари. От информацията в Топ Преса стана ясно и друго – че има подаден сигнал до Инспекцията по труда. И тук е въпросът да се запита – когато вземаха тези пари от удобните за тях клиенти, не се оплакваше никой, нали. Защо сега се очаква солидарност на база хилядите човешки съдби, които бяха омаскарени по страниците на вестника за над 30 години. Самият вестник е създаден от бивши драскачи в Пиринско дело и през годините Красо Евлогиев раздаваше команди на журналята си, че кръвта трябва да се снима отблизо, да се рови с голи ръце в труповете и да се пише за смъртта напоително, за да може да остане в историята всяка човешка трагедия. 
Всички тези малки подробности са споделяни лично на хора, които не са свързани въобще с жуналистиката. Тенденциозно отразяване е имало и към Павел Стоименов. Първо му звънели со кротце, со благо и после той не кихал всеки месец таксата за спокойствие и изведнъж стана най-лошият герой в приказката за вълка и седемте козленца. 
Топ Преса са напълно прави, че има изкуствено лицемерие у всички. Разбира се, че има. Всеки се радва на смъртта на конкурента си. Репортерите на Струма се ядосваха, когато бяха разкрити, че са пионки в ръцете на една машина, а сега са и бедни навсичкото отгоре. Сега би било редно старите писачи да кажат поне пред себе си колко ниско са падали през годините, подчинявайки се сляпо на селската журналистика и да признаят, че липсата на развитие ги погуби. 

Автор: Екип на Красив Плевен.