По време на протеста организаторката Гергана Петрова заяви, че са правени опити участниците да бъдат разколебани и възпрепятствани. По думите ѝ няколко жители са се оплакали, че са били заплашвани с уволнение, ако се включат в демонстрацията. Петрова определи това като „ужасно и противозаконно“, подчертавайки, че никой няма право да наказва граждани за упражняване на конституционно гарантираното право на мирен протест.

В началото на проявата представители на махала Костур са предали на Петрова писмо, написано на ръка, озаглавено „Зов за помощ от инициативния комитет на махала Костур и Илинденци“. В него жителите описват критичното състояние на водоснабдяването и тежките условия на живот. Според текста водата в района е негодна за пиене, а водоемът е замърсен и пълен с отпадъци и жаби. Хората твърдят, че ежедневно крановете се задръстват с боклуци, което води до повреди на електроуреди като перални и нагреватели.

В писмото се посочва още, че районът е пожароопасен, а вместо да бъдат осигурени противопожарни кранове, жителите получават актове за нерегламентирано напояване на дворовете. Според тях високите температури и сухата растителност създават риск от пожари във всеки имот. Хората припомнят, че в миналото е имало извор, който е осигурявал нормален живот и задружна общност, но днес махалата е почти обезлюдена – от над тридесет семейства са останали едва две-три, а къщите се рушат.

В писмото се отправя обвинение към ръководството на ВиК – Благоевград, че „съсипва живота на махалата“, а останалите жители са възрастни хора с ТЕЛК решения. „След години няма да има жив човек в нашата махала, всичко ще запустее. Моля ви, помогнете“, завършва посланието.

Петрова определи писмото като „зов за помощ“, който отразява отчаянието на малкото останали жители, борещи се за достъп до вода и нормални условия на живот.