Според официалната логика, системата трябва да стимулира хората да намалят смесения си отпадък и да започнат да изхвърлят разделно в цветните контейнери, за да плащат по-ниска такса.

Но още сега е ясно: технология без контрол, удобство без отговорност и реформа без визия – това не решава, а задълбочава проблема.

Всичко сочи, че вместо да подобри управлението на отпадъците, новият модел ще доведе до още по-високи такси за хората, без да осигури удобство, ред или справедливост. Контролът липсва, площадките за разделно събиране – също. А ефектът, ако изобщо го има, ще е основно върху бюджета на домакинствата, не върху природата.

❗️Добра идея, лошо изпълнение

В България контейнерите за разделно събиране са малко, неудобни и често препълнени. На много места липсват изцяло.

В Германия и Швейцария този проблем е решен чрез децентрализирани площадки във всяко населено място, където безплатно се приемат всякакви разделени отпадъци – в разумни и големи количества. Така рециклирането е масово, удобно и икономически изгодно – от разделения боклук се изкарват пари, вместо да се трупат загуби от депониране.

🌍 Как го правят в други страни?

·        Германия използва системата Wertstoffhof – центрове за предаване на разделни отпадъци от домакинствата. Всеки може да дойде с ремарке и да остави пластмаса, метал, стъкло, електроуреди, мебели и дори строителни отпадъци – безплатно.

·        Швейцария разполага с Déchetteries – общински площадки, в които се приема всичко разделно, а контролът върху изхвърлянето се осъществява не чрез чипове, а чрез ясни правила, глоби и участие на местната полиция.

·        Белгия използва персонализирани торби, чиято цена включва таксата за събиране – така няма нужда от чипиране, а всяка торба е отчетена още от магазина.

·        Австрия прилага удобна система с цветни торби и индивидуални кофи, съчетана с добре уредени общински депа за проблемни отпадъци.

·        Словения е пример за балансирана система, в която гражданите имат контейнери за всеки вид отпадък, а общините приемат всичко, включително опасни и едрогабаритни материали.

·        Южна Корея използва електронно отчетени торби и автоматични системи за санкции при неспазване. Всеки грам отпадък е проследим.

·        Япония разчита на култура и точен график. Всяко домакинство знае кога се събират кой тип отпадъци, а правилата се спазват стриктно.

💸 Инвестиция без ефект

Въпросът е: защо общината влага огромни средства в система, която е частично или изцяло неработеща? Контейнерите с чипове няма да намалят количеството отпадък, няма да повишат рециклирането, нито ще решат проблема с нерегламентираните сметища. Това е скъп PR за сметка на всички ни.

Допитала ли се е общината до международен опит? Изискала ли е оценка на досегашните мерки? Или пак ще станем свидетели на нова фасадна инициатива, последвана от повишаване на таксите, без реален резултат?

⚠️ Без контрол няма справедливост

Истината е, че без реален контрол, без санкции и без ангажимент от страна на администрацията, ефект няма да има. Общината се опитва да бъде "мила" с всички и не смее да налага ред — нито с глоби, нито с проверка. Но доброто управление не е удобство преди избори – а създаване на справедливи и работещи правила.

Новата система ще отбележи колко боклук хвърляме, но няма да реши проблемите с липсващата инфраструктура, с пасивната администрация и с липсата на контрол. Истинската промяна изисква не технология, а воля – и ясна визия как да бъде изградена устойчива, справедлива и работеща система за отпадъците. Всичко друго е просто шум в кофата.