От духовност до екологична криза: Съдбата на с. Ново Лески

Село Ново Лески, Община Хаджидимово, е място, където традицията и вярата живеят редом с остри и дългогодишни проблеми, за които институциите остават безмълвни. В покрайнините на селото се намира новопостроеният православен храм „Св. Димитър“ – красива, добре поддържана църква, издигната с усилията на местната общност. Тя е повод за гордост, но в същото време и ням свидетел на пренебрежението, в което тъне селото.

Сметище, видимо от сателит

Само на метри от църквата се простира едно от най-големите незаконни сметища в региона. Цяло дере – някога използвано от децата за пързаляне със шейни през зимата – днес е запълнено с тонове отпадъци. Склонът към реката е напълно затрупан с битови и строителни отпадъци. Размерите са толкова значителни, че сметището е ясно видимо дори при сателитен преглед.

Канализация за милиони – работила една година

Преди повече от десетилетие в Ново Лески е реализиран проект за изграждане на канализация. Проектът, финансиран с публични средства, е предвиждал свързване на селото с бъдещата пречиствателна станция в Хаджидимово – дългоочаквана мярка за подобряване на санитарните условия.

Канализацията е положена, на места на дълбочина до 7–8 метра – технически сложен и скъп проект. Но само година след пускането ѝ тя се запушва. Според местните жители последвали опити за ремонт, повторни изкопи и локални корекции – всички без траен резултат. Отпадните води от селото започват да се заустват не в общинската канализационна система, а в стар и повреден напоителен канал, който минава в близост до помпена станция за питейна вода.

Тук се появява парадоксът: според официален документ на РИОСВ – Благоевград, канализационните мрежи на Ново Лески, Садово и Копривлен са събрани в обща система, която се зауства в река Места съгласно разрешително. Това на хартия предполага, че системата работи.
Но реалността, според хората, е съвсем различна – те виждат и усещат последствията от една нефункционираща инфраструктура, която само формално съществува.

Вода със съмнително качество – и без отговорност

През летните месеци, когато помпената станция за питейна вода работи най-интензивно, жителите се оплакват от качеството на водата. Тя често има неприятен мирис и вкус, понякога е мътна или със странен цвят. Съмненията за замърсяване с отпадни води са сериозни. Преки доказателства може и да липсват, но реалните усещания на хората са безпогрешен индикатор.

Нито една институция досега не е представила ясен план за трайно решаване на проблема. Няма официално обявен срок за възстановяване на канализацията, нито мерки за опазване на водоизточника.

Духовен символ, обграден от занемареност

Църквата „Св. Димитър“ стои величествено в покрайнините на с. Ново Лески – не само като място за молитва, но и като символ на човешката отдаденост и желание за градеж. И същевременно – като контраст на фона на една реалност, в която общите усилия биват обезсмислени от институционално бездействие.

Хората питат, институциите мълчат

Ново Лески не търси привилегии. То просто иска да има това, което е обещано – работеща канализация, чиста вода и място, което не е погълнато от боклук. А докато храмът „Св. Димитър“ се издига над всичко това, въпросът остава – ще дочака ли селото и моралното възстановяване, което заслужава?

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД