Петрич – град, прочут с плодородието си, слънчевото време и местното вино. Но през 2025 година зад фасадата на традицията се крие тиха заплаха – регионалното депо за неопасни отпадъци, което продължава да работи при изчерпан капацитет и регулярно изпуска токсичен инфилтрат в природната среда.

Инфилтратът не е инцидент – той тече

На 12 март 2025 г., след граждански сигнал, РИОСВ-Благоевград извършва проверка, при която се установява, че по дерето под депото тече инфилтрат – отпадъчна течност, образувана от разградени материали в сметището. Според оператора на депото, това било „временно събитие“, продължило 24 часа и овладяно.

На 7 май 2025 г., по нов сигнал, инспекторите отново посещават обекта. Ретензионният басейн е препълнен, а инфилтратът отново прелива и се оттича надолу по същото дере. Осигурени са допълнителна помпа и дежурен екип, но трайно решение липсва.

По думите на местни жители, инфилтратът тече многократно, особено след дъждове. Той се стича по дерето в продължение на няколкостотин метра, докато не попие в почвата точно пред лозе, част от което е вече изсъхнало, но друга част продължава да дава реколта.

Именно това грозде, според жители на района, се използва за производство на петричко вино.

Всеки може да провери

Мястото, където се наблюдава попиване на инфилтрат, е публично достъпно и лесно за откриване. То се намира на метри от главния път между град Петрич и село Дрангово. Всеки, който желае да се увери лично, може да го посети и огледа състоянието на терена и дерето.

GPS координати на засегнатия участък: 41.410999, 23.257389 (WGS84 десетични)

Изчерпано депо, без изградена алтернатива

Съгласно данни от РИОСВ, още през 2018 г. депото е достигнало пълния си капацитет. Дали е получено разрешение за продължаване на експлоатацията – не е публично обявено. Факт е, че ново съоръжение или разширена клетка не е изградена.

Общините в региона продължават да внасят отчисления за рекултивация и ново депо, но липсва яснота как и къде се изразходват тези средства. Междувременно старото депо продължава да се препълва, а пречиствателната инфраструктура не издържа натоварването.

Въпроси, които чакат отговор:

Колко често и в какви количества изтича инфилтрат от депото?

Кой следи за качеството на почвата, в която попива тази течност?

Какво се случва с продукцията, отгледана върху засегнатата площ?

И какви са гаранциите, че храната и напитките, които консумираме, не носят отпечатъка на един екологичен срив?

Това не е сюжет за медиите. Това е реален риск – за природата, за хората, за земята, от която ядем. И чашата – вече не е само символ. Тя може да се напълни с последствия.