Става дума за регионалното депо край града – съоръжение, изградено с разчетен капацитет от 200 000 тона отпадъци, а днес вече приело над 242 000 тона. За него неведнъж е съобщавано, че изпуска инфилтрат. И все пак най-сериозният проблем в момента не е само в екологията, а в... ценообразуването.

📈 От достъпна услуга до непосилна такса

До неотдавна цената за депониране на строителни и производствени отпадъци е била сравнително ниска: няколко лева на тон. Това е позволявало на гражданите и малки фирми да се освободят от отпадъците си по законен и достъпен начин. Днес обаче тарифата е 140 лв. на тон, което превръща дори обикновеното извозване на отпадък в сериозно разходно перо.

Сметката е безпощадна: събаряш стара къща с приблизително 200 тона отпадък – плащаш 28 000 лв.
„Ще дадеш ли 28 000 лв., или ще ги хвърлиш в някое дере?“ – пита гласът зад камерата. Въпрос, на който мнозина отговарят не с думи, а с действия.

📍 Няма избор. Има принуда.

Това депо е единственото в радиус от 50–60 километра. Най-близките следващи се намират в Доспат, село Баня (до Разлог), Петрич и Сандански. Липсата на алтернатива означава едно: или плащаш, или търсиш друг, често незаконен път.

Показателно е, че след въвеждането на новите цени, в социалните мрежи започват да се появяват публикации с въпроси къде може да се изхвърля безплатно. Отговорите често водят към дерета, скатове, изоставени терени.

⚖️ Отговорността е на Общината

Този проблем не е само социален, не е само финансов и не е само екологичен – той е институционален. Общината определя условията, цените и достъпа. Когато не осигури алтернативи, когато не информира и не облекчава, тя носѝ пряка отговорност за това, което следва – незаконни сметища, влошена околна среда и нарушаване на закона.

„По този начин общината предизвиква изхвърляне на отпадъци сред природата.“

И докато цената за няколко тона отпадък вече се изравнява със средната месечна заплата, нарушителите ще се множат. Не защото искат, а защото нямат избор.