„Кошница с грижа“ не се грижи за местното земеделие
Част от търговските обекти вече започват кампаниите си с намаления на основни хранителни продукти, а други предстои да се включат на по-късен етап. Мярката „Кошница с грижа“ цели да облекчи потребителите, но според част от българските производители ефектът ѝ върху местното земеделие остава спорен.
В землището на русенското село Чилнов Антон и Татяна Неделчеви отглеждат около 20 декара плодове и зеленчуци. Те смятат, че основният проблем не е цената на българската продукция, а силната конкуренция от вносните стоки. „Мисля, че няма да сработи. Докато го има този внос, ние трудно можем да реагираме на пазара… Ако се наложи, можем да направим намаления, но не знам как тази мярка ще подейства в големите вериги“, казват стопаните. Семейството не работи с големи търговски вериги и продава продукцията си самостоятелно, като се опасява, че тежестта от подобни мерки може да бъде прехвърлена върху производителите.
По думите им разходите непрекъснато растат – ток, вода, поливане, торове – докато подпомагането намалява. „Преди години сме получавали по 2000–3000 лева субсидии. Сега за тази година са преведени около 140 евро. Това е крайно недостатъчно“, посочват те. Според тях българските производители трудно могат да бъдат конкурентоспособни при условията на голям внос и различни нива на държавно подпомагане в отделните страни. „Докато в други държави земеделието е сериозно субсидирано, при нас помощите намаляват… Вносът е огромен и така дребният производител не може да се развива.“
Въпреки трудностите, земеделците заявяват готовност да направят компромиси в цените, ако това помогне на потребителите, но подчертават, че не могат да достигнат нивата на големите магазини. Те посочват и друг сериозен проблем – липсата на достатъчен контрол върху предлагането на вносни стоки, представяни като български. „Има некоректни търговци… Това е нещо, по което Министерството на земеделието трябва да работи.“
За да се справят с растящите разходи, стопаните разчитат основно на собствен труд и помощ от семейството. „Опитваме се да се справяме сами… Механизираме част от дейностите и сами си правим различни помощни устройства, за да ни е по-лесно. Така успяваме да продължим.“










































Коментари