Днес, само няколко години по-късно, същата тази площадка тъне в разруха. Разклатени и опасни съоръжения, изпочупени пейки, липсващи елементи и изоставена инфраструктура рисуват една тъжна картина на безстопанственост. Вместо място за игри и смях площадката се е превърнала в заплаха за безопасността на децата.
Възниква логичният въпрос: За кого и за какво бяха похарчени тези средства?

Инвестицията, финансирана с публични пари – най-вероятно чрез европейски програми или национални проекти – изглежда е приключила с отчитането на разходите, но не и с гарантиране на устойчивост и поддръжка.
Граждани и родители алармират за състоянието на съоръженията, но до момента липсва ясен ангажимент от страна на местната власт. Не е ясно дали площадката има стопанин, какъв е графикът за нейното поддържане и защо не са предприети действия за нейното възстановяване.
Тази ситуация не е единичен случай. Подобна съдба сполетява и други площадки и паркове в района – строени с ентусиазъм и средства, но изоставени след откриването им. Това поражда сериозни съмнения дали тези проекти действително са създадени за децата, или просто за да се "усвоят" едни пари.
Време е обществото да постави въпросът:
Искаме ли истински пространства за игра и детство, или само временни витрини за усвояване на средства?