„Маркучът на чешмата връзвам, пускам и поливам и после бъркам в портмонето и плащам“, споделя Атанаска Луканова от монтанското село Крапчене.

В зеленчуковата ѝ градина има всичко – от домати и краставици, до пипер и лук. Всички искат редовна поливка, но всяка капка е и цена.

„Сметката е по 4 лева на кубик. Ако си насадил повече ще платиш повече…но го садим така, че да откъснем нещо прясно“, уточнява тя.

Ана Младенова полива всеки ден краставиците, които са пред вратата на къщата й. За тях използва вода от чешмата. Сметката ѝ за месеца стига 50 лева.

„Една сутрин ако или вечер ако не полея растенията, са оклюмали. Моята майка казваше, че на краставицата трябва винаги дупето да ѝ е мокро“, споделя тя.

Митка Стефанова използва вода от геран, за да полива. Но полива с режим на водата, защото недостига. „Днес ще поливам домати, утре пипер, другиден тиквата и се приключва. И като се събере, започваме пак“, разкрива тя.

А най- голямата ѝ болка в разгара на лятото е, че изскубала стръкове с домати.

„Поливам, пръскам – и ето го. Това е стъблото, оттук става черно, дава нагоре и ето зърната как почерняват. Абсолютно няма да имам да откъсна един домат за салата“, отбелязва с разочарование жената.

На фона на сушата и ограниченията селските градини стават все по-трудни за поддържане. А хората – все по-разкъсани между нуждата от реколта и отговорността към водата като природен ресурс.

„За мен е неправилно да ползваме питейна вода, което е едно природно богатство и да го използваме да поливаме растения, но ние нямаме откъде другаде“, споделя Атанаска Луканова./ Нова телевизия