Скулптурната композиция „Илинден“ в местността Предела отново се покри с венци и цветя, а потомци на въстаниците, жители и гости на Разложкия край почетоха подвига на онези, които превърнаха живота си в жертва за свободата на България.
Въстанието от 1903 г. започва на Илинден в Смилево, продължава на Преображение в Одринско и завършва на Кръстовден в Разложкия край. Белязано от три големи християнски празника, то остава едно от най‑силните проявления на българския стремеж към свобода и национално обединение.
Разложкият край плаща тежка цена за този идеал. Над 200 души са убити, а Кремен, Обидим, Белица и християнските квартали на тогавашна Мехомия – днешен Разлог – са опожарени. Само от Разлог 42-ма мъже дават живота си за свободата. Двадесет и осем от тях почиват в оброчището „Св. Димитър“, най-младият – 16-годишният Иван Цуцуманов, най‑възрастният – 68‑годишният Марко Хаджиев.
Припомнени бяха страданието на баба Магделина и подвигът на Радон Тодев от Банско, който преди да тръгне към своята голгота нарежда на свещеника да опее приживе 70-те комити, начело със себе си – клетва за вярност към делото, произнесена с ясното съзнание, че отиват на сигурна смърт.
Заупокойна молитва за загиналите отслужиха свещеници от Разложката духовна околия. Кметът на община Разлог Красимир Герчев прие рапорта на почетния караул на Трето бригадно командване и припомни съдбовните думи на въстаниците:

„Братя, настъпи дългоочакваният ден да се съберем под знамето на свободата! По‑добре смърт, отколкото скотски живот! И нека Бог благослови правото ни дело!“

В словото си кметът подчерта, че 123 години по‑късно въстанието не е просто дата, а памет, завет и дълг към поколенията – дълг да пазим истината за историята и да бъдем достойни наследници на онези, които предпочетоха свободата пред покорството.
Венци и цветя положиха кметът на Разлог Красимир Герчев, кметът на Банско Стойчо Баненски, председателят на Общински съвет – Банско Димитър Русков, подполковник Йордан Иванов от името на командира на Трето бригадно командване полковник Кирил Спаневиков, кметове на населени места, представители на Исторически музей – Разлог, читалище „15 септември 1903–1909 г.“, Клуб „Баба Магделина“, обществени организации и признателни потомци.
В ритуала участваха военнослужещи от Трето бригадно командване – Благоевград, духовият оркестър при читалище „15 септември 1903–1909 г.“ и Живка Монзурова. Церемонията беше водена от Силвия Домозетска. Преди 123 години един народ се изправя срещу страха. Започва Илинден – не като бунт на отчаянието, а като вик на надеждата; не като последен миг на покорство, а като първа крачка към свободата. Повече от 26 000 въстаници тръгват по пътя на борбата, носейки не обещание за победа, а вярата, че човекът е роден свободен и че има каузи, за които си струва да даде всичко. И днес гласът на илинденци, преображенци и кръстовденци продължава да звучи – в песните, в камъка на паметниците, в паметта на родовете. За тях свободата не е била просто дума. Свободата е била молитва, последен дъх и смисъл.