От момента на гласуването на бюджета до президентството са постъпили 69 становища от политически партии, синдикати и граждански организации. В четири от тях е отправено мотивирано искане за връщане на закона за ново обсъждане. Йотова заяви, че е разгледала подробно всички становища, както и дебатите в Народното събрание. Тя определи като основателни опасенията, свързани с бюджетния дефицит и с измененията на действащи закони чрез преходните и заключителните разпоредби, подчертавайки, че подобни промени трябва да бъдат предшествани от обществено обсъждане и оценка на риска. Йотова посочи, че състоянието на публичните финанси е тревожно – над 3 млрд. евро неразплатени задължения, както и около 1 млрд. евро, които няма да постъпят в приходната част, тъй като са били авансово изразходвани. Част от тези средства са свързани с неизплатени задължения към общини, фирми и извънсъдебни споразумения. Тя подчерта, че очаква министерствата да допълнят информацията, тъй като „не всичко е известно“.
Йотова отбеляза, че бюджетът влиза в сила със задна дата – от 1 януари – което допълнително затруднява планирането. Тя заяви, че връщането на закона би създало още по-голяма институционална и финансова несигурност, като подчерта, че България е единствената държава в ЕС, която работи в подобни условия. Според нея блокирането на бюджета би засегнало общините, социалните плащания, здравеопазването и образованието.
Най-оспорваните предложения са оставени за бюджета за 2027 г., който трябва да бъде подложен на по-задълбочен анализ и обществено обсъждане. Правният екип на президентството не е открил основания за противоконституционност в приетия закон.
Йотова заяви, че общественият интерес изисква възстановяване на нормалния бюджетен процес и че институциите трябва да насочат усилията си към подготовката на бюджета за 2027 г., където трябва да започнат дългоочакваните реформи. Тя подчерта, че бюджетът е „най-политическият закон“, но президентската институция няма да влиза в политическа риторика.