Това запитаха благоевградчани, паднали на колене пред Съдебната палата. Пред храма на Темида хората през сълзи заявиха, че „държава няма“, след като децата ни стават курбан.
Некачествени пътища, липса на контрол при строене на десетки километри пътна мрежа, липса на адекватна инженерна мисъл. Липса! Така хората, дошли в съботната сутрин пред съда обобщават състоянието на пътищата и работата на институциите.
Повечето са обезверени, че 12-годишната Сияна ще е последната жертва, но силно се надяват, че поне ще бъдат предприети адекватни мерки в участъка в Луковитско, където загина детето.
Мълчаливо шествие се проведе в централната улица на града. Пред сградата на Областното пътно управление хората запалиха свещи, поставиха ги във формата на сърце, после деца оставиха играчките си за Сиянка.
Абсурдността на това децата да бъдат на бдение в памет на свои връстник е толкова голяма! 12-годишните трябва да тичат на свобода, да играят, а не да са в ковчег, казаха хора от Благоевград.
Те споделиха за стотици сигнали, които са подавали до МВР и АПИ за нередности в уличната общинска и републиканска мрежа.
Има ли промяна – не! 
Хората поискаха истинска съдебна реформа, строги наказания за джигитите и качествено пътно строителство.
А днес - на 5 април, бащата на Сияна написа във фейсбук:

Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро! 
Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад….не и се карах. 
Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да дарява на болни деца Сияна правеше малки красиви гривни от маниста. Беше си направила страница и влагаше много любов в това. Насърчавах я! И аз и майка и! Все пак винаги я учихме да е добра, не че имаше нужда…тя беше Ангел на земята. 
Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5лв. може би и оставаше левче…..С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца. 
Така и си отиде, правейки добро….
В фаталния ден имала важна поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи.Преди това е изпращала и на други такива деца….
Вълнувала се от няколко дни. Било е важно да свърши това. Дядо и, който се прибира от работа в пожарната не можеше да и откаже. Той живееше за нея…..
Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него…, баба и до нея на задната седалка….да я пази…..така бдят над нея от бебе…..всички слагат коланите. 
Дядо е стриктен водач и много внимателен….все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен когато се вози с него….
Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. За да са заедно….но уви…няма да бъдем никога с нея заедно на този свят. 
Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях с зигзагообразни движения. Дядо и спира и отбива…да е карал с 40-50 км/ч….
С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално….Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече…..
Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога…не е било бързо. 
Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай…диша до входа и там душата и отлита към небето.
За дядо и се борят колегите му, в началото е в съзнание….иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път….разбрал е, че Сияна неговото слънце е пострадала тежко….

В това време майка и ми звъни,  не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутрината си казах щастлив съм, че сме живи и здрави…..Умрях….така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа…
Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях. 
Ще умирам и ще ставам още много време. И аз и майка и, и всички които я обожаваме. 
Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече! 
Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди! 
Бъдете будни! 
Ние сме Сияна!