Всички искаме независимост на властите, включително и на четвъртата. Всички искаме правото и обективността да вземат превес в ежедневието ни – от проверките на пътя, до съдебните зали, в Народното събрание, навсякъде.
Има няколко типа медии в България. Нито едни от тях не са независими по начина, по които всеки читател, слушател и зрител иска. Причината – именно тази мутренска управленска класа, която се вихри в страната ни. Едни медии – националните основно, са поделени от големите партии, които диктуват дневния ред, без значение кои са те. Видяхме какво се случи с последните събития около Мария Цънцарова, със Златимир Йочев, с хора, които познаваме като уж обективни. Други медии бяха създадени по принуда от опозицията, на която гласът бе заглушаван в националните предавания. Системата принуди партии от другия лагер да купят или създадат свои издания, за да може и техния глас да се чуе, да има и друга гледна точка, за да може да има и друга истина. Трети медии бяха изградени на базата на финансиране от чужди държави като САЩ, за да може също да упражнят някакъв вид влияние върху общественото мнение. 
Всичко това опорочи журналистиката и я превърна в печатница за пари и средство за политическо влияние върху хората. Но има и медии, които решиха да обърнат внимание точно на хората – на най-дребните проблеми от гледна точка на политиците, но най-важните – за самия народ. 
И както във всяка сфера, така и в медийната, там, където има пари, има изгода. Затова възникна и понятието „платена журналистика“. 
Всички разбраха в неделя вечер, преди връчването на първия мандат от президента, преди предизборната кампания, преди година, в която ще се проведат поне два вида избори, че отново има низки страсти за големи пари. Може би! Или просто един свободен гражданин е решил да промени мнението си, което изразяваше през екрана в продължение на месеци. Как изведнъж се случва това – не е ясно. Ясно е обаче, че всеки има право да избира. 
Партия „Величие“ не е „купила“ Пело Кръстев, не е негов работодател. Ивелин Михайлов не е собственик на медия или шеф на журналист. Ивелин Михайлов е депутат в 51 Народно събрание. Пело Кръстев е младо момче, което подкрепяше тезите на партия „Величие“. В същото време той е правил интервюта и материали и с други лидери на партии. Негов е изборът как да работи, дали и с кого да работи. 
На внушенията, които Пело Кръстев прави в изявлението си, че партията е близка до Борисов и Пеевски, с които всъщност се опитва да се бори, единствено се цели да се подрине имиджа на партията, тя да се разбие и да се оттеглят гласоподаватели от нея.
Ако Пело Кръстев е имал и малки съмнения за действията на лидера на партията, то е бил могъл да ги изкаже не в период преди избори и не в период, в който Ивелин Михайлов е подложен на съдебно-политическа атака. 
Остава неясно защо г-н Кръстев действа точно в този момент и дали го прави с ясното съзнание, че партията в нито един момент не е злоупотребила със свободата на журналиста. 
Всичко, което е важно да се знае за поредната атака срещу „Величие“, можете да видите във видеото на Ивелин Михайлов: 

В името на обективността оставяме и адрес към видеото на г-н Кръстев: