Сатовча: има 9 станции, но не и за големите села

Община Сатовча е единствената от четирите, която официално разполага с изградени пречиствателни съоръжения – цели 9 броя. Но те са разположени само в малките села – Осина, Ваклиново, Жижево, Годешево, Туховища, Боголин, Фъргово, Крибул и Долен. Големите населени места като самото село Сатовча и близкото Вълкосел остават без подобно съоръжение. Съгласно европейските и националните изисквания, заустването на отпадъчни води от населени места над 2000 еквивалент жители без пречистване е недопустимо още от 2014 година.

РИОСВ – Смолян не налага санкции, а посочва, че изграждането на ПСОВ в тези села зависи от общината и от наличието на финансиране по програми. По данни на институцията, за някои от селата се предвижда изграждане на площадки за ПСОВ в общия устройствен план, но реални стъпки не са предприети.

Гърмен: има санкции, но пречистване – не 

Община Гърмен разполага с канализационни системи в селата Огняново, Дъбница и Дебрен, които са предадени на „ВиК – Благоевград“ за експлоатация. Но самите съоръжения не включват пречиствателни станции, а отпадъчните води се заустват в реките. За това вече има и наложени санкции – общината е санкционирана от РИОСВ – Благоевград заради заустване на нефтопродукти над допустимите норми в река Дреновска при с. Горно Дряново. В последната година е съставен не един, а цели два акта за административно нарушение.

Самата община признава в официалния си отговор, че пречиствателна станция няма. Изготвени са проекти за селата Дебрен, Горно Дряново и Рибново, но те не са одобрени. РИОСВ също потвърждава, че има инвестиционни намерения, но няма нито действащи процедури, нито започнато строителство.

Хаджидимово: има одобрен проект, но строежът не започва

 В община Хаджидимово няма изградена пречиствателна станция, въпреки че има одобрен проект, преминал всички процедури. Причината строителството да не започне: ПУДООС отказва да финансира реализацията и корекцията на проекта. Има избран изпълнител, има и издадено разрешение за строеж – но няма средства. Община Хаджидимово е категорична, че проектът няма как да бъде реализиран със собствени средства.

Село Абланица, второто по големина в общината, също е включено в инвестиционните намерения. Междувременно отпадъчните води от населените места продължават да се изливат в реките Места, Мътница и Бистрица – директно или чрез дерета. Общината твърди, че няма санкции, тъй като е кандидатствала с проект.

Гоце Делчев: нито пречистване, нито проект

За разлика от другите три общини, община Гоце Делчев дори не отговаря на запитванията по Закона за достъп до обществена информация. Но РИОСВ – Благоевград е категорична: няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води нито в града, нито в нито едно от останалите населени места. Съществуващо инвестиционно намерение за ПСОВ с капацитет 22 500 ЕЖ е прекратено още преди години. В момента, по информация от институциите, няма действащ проект или дори планирано изграждане.

Без санкции, без отговорност, без перспектива

Въпреки че Директива 91/271/ЕИО задължава още от 2014 година всички агломерации с над 2000 жители да имат пречиствателни станции, българските институции толерират нарушението. Местните власти твърдят, че нямат възможност да реализират проектите си със собствени средства, а без държавна помощ няма как да изпълнят задълженията си.

РИОСВ не санкционира общините, когато няма пречиствателни станции – защото, според тях, липсата на финансиране е „уважителна причина“. Така нарушението се превръща в практика, а институционалното бездействие – в официална политика.

Отпадъчните води на десетки хиляди жители на Гоцеделчевския район продължават да се изливат в реките. Много от тях не съдържат само битово-фекални замърсители – в тях попадат и отпадъчни води от бензиностанции, автомивки, промишлени обекти и други източници на тежки метали, масла и химически вещества. По закон тези води трябва да бъдат предварително пречистени и да отговарят на определени норми преди заустване в канализационните или повърхностни води, но въпросът е доколко се осъществява ефективен контрол и може ли обществото реално да разчита на него.

Това води до реални рискове за замърсяване на почви, земеделски площи и пасища, както и на водите, използвани за напояване и водопой. Част от реките, в които се заустват отпадъчните води, навлизат само след няколко километра в Република Гърция, създавайки и трансграничен екологичен риск, за който България ще носи отговорност. А за насладата от потапяне във водата, за прохлада, отдих или къпане – както е в много западноевропейски държави – тук дори и не може да става дума.