Пчеларите алармират: фалшив мед, агресивно земеделие и ниски изкупни цени застрашават сектора
Фалшивият мед, нелоялният внос и недостатъчната държавна подкрепа са сред най-сериозните проблеми пред българското пчеларство. Производителите настояват за по-строг контрол върху качеството и произхода на меда, за да бъде защитено родното производство.
Георги Куртев, пчелар с дългогодишен опит, определя работата си като мисия за опазване на пчелите и екологичния баланс. „Моята основна мисия е да се чувстват пчелите добре. Голям проблем е изчезването на пчелите – това се появява все повече и повече в България. Целта ми е да спася рояците, да ги прибирам и да им давам нов дом. Кошерът е като нашето тяло – едно същество, а тези пчелички са като нашите клетки и трябва да се грижим за тях.“
Той посочва агресивното земеделие като основна заплаха: „Употребата на пестициди и замърсяването на околната среда влияят върху пчелите. Пчелите са много важни – много от културите ще изчезнат, ако няма пчели.“
Друг сериозен проблем е навлизането на имитации на пазара. Сребрин Илиев, председател на Националния браншови пчеларски съюз, заявява: „Приоритет е борбата срещу фалшивия мед. Това е проблем, който ни убива бавно. Трудно може да се каже колко фалшив мед има, защото нямаме методи да го хванем. Трябва стратегия. От години искаме да се разработи такава стратегия от Министерството на земеделието, но досега не срещаме подкрепа.“
Иван Кънев от сдружение „Пчелари“ – Русе допълва: „Ако не сме ние пчеларите, пчели няма да има в природата, поне в нашия регион, защото химията в земеделието е много.“
Стоян Иванов, трето поколение пчелар, който се грижи за 220 семейства, посочва, че вносът на евтин мед подбива цените: „Трудно може да се издържа човек с пчеларство при тези цени, при тези осигуровки, ниски добиви. При тези условия тенденцията е надолу. Няма пари за развитие.“
Кънев предупреждава, че вносът от Латинска Америка допълнително натиска пазара, а Георги Куртев уточнява: „Имаме внос на мед от държави, където не се контролира качеството – дали има химически пестициди. Много често медът се разрежда с глюкозен сироп.“
Според Сребрин Илиев ниските изкупни цени са пряко следствие от фалшивите продукти: „Няма как да не се изкупува на ниска цена, тъй като основният показател за цената е цената на фалшивия мед. Когато той е нисък, натиска и цената на истинския мед.“
Георги Куртев обобщава проблема от гледна точка на потребителя: „Хората влизат в магазина и си казват: защо твоят мед като пчелар струва 9 евро, а в магазина го има за 4? Ами защото едното е истинско.“
Пчеларите настояват за обединение в сектора и за по-силна защита на българския мед.










































Коментари