Това, което става в момента в света, ще засегне работни места и в България. Много държави въведоха платена подкрепа на заетостта по подобие на SURE. Помните мярката 60:40 по време на ковид пандемията, при която държавата плащаше половината заплата и спасихме 120 хил. работни места. Искаме такава мярка да се отваря, когато идват ударите, а те идват – поради мита, спад на производството или други фактори, да сме готови и да има автоматизъм, а не всеки да се моли за подкрепа. Да, това ще струва средства, но има възможност да се търси решение на европейско ниво през всички механизми за противодействие, които ЕС ще предвиди.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в Благоевград, където конфедерацията днес откри първия си синдикален клуб в България и даде старт на кампанията „По-високи доходи с твоя синдикат“. На прерязването на лентата на синдикалното пространство, което се намира на площад „Георги Измирлиев“, присъстваха и вицепрезидентите Даниела Алексиева, Тодор Капитанов, Огнян Атанасов, лидерите на СБУ д.ик.н. Янка Такева, на ФНСЗ Валентина Васильонова, на НСФ „Култура“ Борис Начев, на Синдикат „Бира, храни и напитки“ Красимир Пащрапански, областният управител на Благоевград Георги Динев, кметът на общината Методи Байкушев, синдикални членове, председатели на синдикални организации, социални партньори.

Димитров обясни, че това ще бъде място, където всички членове на КНСБ ще могат да се срещат, да получават консултации, отговори на въпросите, които ги вълнуват, свързани със синдикалното ежедневие, да споделят проблеми и получат по-добра закрила. От синдикалния клуб ще могат да се възползват над 9 хил. синдикални членове и 300 синдикални организации в областта. „Това е постижението, което с наши общи усилия успяхме да направим и се надявам заедно да го ползваме ефективно, да го напълним със съдържание, живот и младите хора да виждат какво синдиката им дава и може да им даде, за да бъдат и те наши синдикални членове и заедно да бъдем още по-силни и по-сплотени, за да вървим заедно към още по-добри условия на живот на работещите българи. Благодаря на кмета и областния управител за оказаното от тях съдействие“, добави още той.

Димитров посочи, че подобни приемни с хоризонт до 2027 г. ще бъдат направени в цялата страна, за да бъде конфедерацията още по-близо до хората. Той обясни, че продължават и усилията за внедряване на иновативни решения, които да помагат и на работещите, и на синдикалните лидери в тяхната дейност. Освен автоматичния чатбот, чрез който могат да се правят трудово-правни консултации, конфедерацията работи и за създаване на първия синдикален изкуствен интелект, който освен консултации, ще разработва и готови раздели по сектори за колективни трудови договори.

Пред журналисти Димитров посочи, че освен мярката за защита на работниците, когато има криза, за гарантиране на правата им бързо трябва да се направи и законодателна промяна, свързана с харченето на публичните средства. „КНСБ отдавна настоява в Закона за обществените поръчки да залегне изменение, което произтича от чл. 9 на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне – който получава публичен ресурс, трябва да зачита правата на работниците и да има сключен Колективен трудов договор. Така обществените поръчки ще имат адресат, публичност, прозрачност. Държавата вече е длъжник и трябва да гарантира пред европейските институции, че ще постигне 80% покритие с колективни договори, което произчита от директивата. Няма как това да стане от самосебе си, трябва осъзнат политически и институционален натиск, за да се случи“, обясни президентът на КНСБ. Той напомни, че нарушаването на фундаменталното право на синдикално сдружаване вече е криминализирано и при нарушаването му се предвижда освен парична санкция и затвор.

За увеличението на заплатите в обществения сектор
КНСБ настоява с 10-15 процента да се увеличат заплатите в 7-8 сектора, които синдикатът определя като рискови. Ако това не стане, протестите ще се радикализират, а исканията ще нарастват, каза още Пламен Димитров и изброи секторите, в които напрежението може да ескалира, тъй като хората са гневни от получения минимален ръст – здравеопазване (включително психиатрии, диспансери, училищно и детско здравеопазване, Спешна помощ), транспорт, земеделие, социалните центрове и служби. КНСБ подкрепя искането и на работещите в обществените медии – БНР, БНТ и БТА, за ръст на възнагражденията. Общо за трите медии са необходими 10 млн. лв. Ако не се намери диалог, работещите в тези медии ще преминат към ефективни стачни действия, предупреди Димитров.

Първите протести заради недостатъчен ръст на заплатите ще са в понеделник, 14 април, на работещите в градския транспорт на София, Русе и Варна. Те ще блокират кръстовища, настояват за 15 процента увеличение на заплатите, каза Димитров.

За увеличение на заплатите на работещите в агенциите към Министерството на земеделието и храните, областните дирекции, фонд „Земеделие“ са нужни 16 млн. лв. За възнагражденията на заетите в „Български пощи“ са нужни 26 млн. лв.

За увеличение на заплатите на всички проблемни сектори са необходими не повече от 200 млн. лв. „Не са толкова много на фона на 96,7 млрд. лв. разходна част на бюджета за 2025 г.“, категоричен бе президентът на конфедерацията. Възможен буфер са капиталовите разходи. За тази година са предвидени 15 млрд. лв., не очаквам да бъдат изхрачени повече от 5 мрлд. През 2024 г. от 10 млрд. капиталови разходи бяха изхарчени 6,7 млрд., напомни още Димитров.