И въпреки този интензивен пешеходен трафик, липсва пешеходна пътека, няма тротоари, а ограничението на скоростта беше увеличено от 50 на 70 км/ч. Последната маркировка, положена след ремонта на пътя, не включва нито една мярка за защита на пешеходците.

Без реакция и без отговорност

В отговор на подаден сигнал, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) заявява, че не може да положи пешеходна пътека поради липса на тротоари и предвидената нова разрешена скорост.

От страна на Община Гоце Делчев все още се очаква официална позиция, но предвид статута на пътя като републикански, не е изключено институцията да се позове на ограничения в правомощията си.

Така се формира познатият модел на институционално бездействие:
една институция изрежда причините защо не може да действа, а другата – защо не е длъжна.

„Не можем, защото вече сме допуснали да не може“

Така звучи обобщено логиката зад официалните обяснения:

„Не можем да изградим пешеходна пътека, защото сме допуснали обстоятелства, при които тя вече е невъзможна.“

Това поражда въпроса:
Кой ще носи отговорност, ако се случи инцидент?
И кога безопасността ще бъде поставена пред бюрократичните ограничения?

Гражданите искат решения, не обяснения

Жителите на Борово настояват за конкретни мерки:

• пешеходна пътека, която да осигури безопасно пресичане;
• тротоари или алтернативни пешеходни решения в зоната на натовареното движение;
• ревизия на маркировката и на скоростния режим в съответствие с реалната картина на употреба.

Настоящата маркировка не отразява нуждите на хората. Тя е резултат на ремонтен проект, в който пешеходната сигурност очевидно не е била приоритет. Гражданите настояват този пропуск да бъде коригиран спешно.

Животът на хората не е административна точка

Когато всеки ден през републикански път минават деца, възрастни и пациенти, въпросът не е чий е пътят по документи, а кой ще понесе отговорност, ако бъде загубен човешки живот.

Институциите дължат повече от обяснения.
Те дължат решения.
И този път – преди да е станало твърде късно.