Водата – невидимият въпрос

С нарастващия брой автомивки обаче се увеличава и едно по-тихо, но сериозно предизвикателство: екологичното въздействие върху водите. При измиване на автомобили в канализацията попадат не само замърсена вода от кал и прах, но и остатъци от масла, горива, гума, тежки метали и химикали от препаратите. Тази вода не може да се пуска директно нито в канализация, нито в реки – тя трябва да бъде предварително пречистена.

На практика обаче често липсва ефективна система за пречистване. Част от автомивките разчитат на резервоари, които събират отпадъчната вода, но без сериозни технологии за нейната обработка. Още по-притеснително е, че някои обекти се разполагат в близост до водни течения, където има съмнения за пряко заустване в околната среда.

А и канализацията не е спасение

Дори когато автомивките заустват в канализацията, това не е гаранция за безопасност. В много български градове и села канализационните системи се вливат директно в реките, без каквото и да било пречистване. Пречиствателните станции – където ги има – често са недостатъчно ефективни, амортизирани или дори неработещи.

Вместо да задържат замърсяванията, те ги пропускат обратно в природата. Това прави ефекта от „легалното заустване“ в канализацията съмнителен и на практика почти равнозначен на изливане директно в реките.

Как е в чужбина?

В Германия, Австрия и други западноевропейски страни автомивките са длъжни да използват системи за рециклиране на водата. Това означава, че водата не само се почиства, но се използва отново, спестявайки ресурси и щадейки природата. В Швейцария е напълно забранено да миеш кола извън специално оборудван обект.

В повечето западни държави още на етапа на проектиране се изисква подробен план как ще се пречиства и управлява водата. При неспазване – обектът не получава разрешение.

А у нас?

У нас на хартия също има правила. Говори се за екологични изисквания, зауствания по норми, контрол и регистри. Но реалността е друга. Проверки се правят рядко, а резултатите от тях рядко се обявяват публично. Много автомивки работят с формални документи, но без реални съоръжения, които да задържат замърсяването.

Накъде гледаме – към печалбата или към устойчивостта?

Автомивките са безспорно полезни – те ни спестяват време и труд. Но ако не бъдат управлявани с грижа към околната среда, ще платим висока цена. Природата не прощава – и всичко, което днес измиваме в канализацията, утре може да се върне в чешмата, в реката, в зеленчуковата ни градина.

Време е институциите да вземат на сериозно този въпрос. За да не се превърнат автомивките от удобство – в екологична заплаха.