Според легендата обаче Бог дава вечен живот на праведниците, като ги допуска близко до себе си и своята енергия, за да помагат на хората на грешната Земя. Тези библейски легенди оживяват в южното българско село Златолист. Там се разказва, че се чуват копитата на свети Георги. Той слизал от Небото в едноименния храм, за да помага на търсещите закрила, лечение и утеха. В черквата навремето е живяла и чудотворницата Преподобна Стойна. Тя твърдяла, че лекува именно със силата на светеца конник.

По традиция в храма на всеки Гергьовден се събират поклонници отблизо и далеч, а историите, които се разказват, са достойни за фантастичен филм на Холивуд. Само че за хората те са си напълно реални, пише Телеграф.

Обикновено срещу празника се нощува в храма.

През нощта по някое време започват да се чуват странни звуци, което се тълкува като сигурен знак, че светиите ще откликнат на молитвите на вярващите.

Някои им пишат и листчета с желания. Пъхат ги между гредите на черквата, които вече са побелели от хорските мъки и проблеми. През годините много хора са намерили спасение в района, изпълнен с паранормални явления. Мъж довел дъщеря си, която получила усложнение след бронхопневмония. Лекарите давали нищожни шансове да оцелее. Бащата и детето цяла нощ се молили пред светеца и болестта сама си отишла. Млада жена пък страдала от тежко кожно заболяване. Баща й Виолет Христов сънувал как върви по улиците на село Златолист и накрая попада на местната черква. А там св. Георги слиза от иконата си и пробожда с копието си змия, която точно в този момент съблича кожата си. Всичко това взело, че се случило наяве, след като един ден бащата се появил с щерка си пред храма. Преспали те в църквата и 15 дни по-късно болестта започнала да регресира. Докторите онемели от почуда, когато след 3 месеца от коварното заболяване нямало и следа. Разказва се и за случая с 18-годишната Радослава. Тя намерила спасение Свише тука подир няколко операции на камъни в бъбреците. Селяните вярват, че за страдалците се застъпва лично монахинята Стойна пред св. Георги.

Стаичка
В църквата е запазена нейната стаичка. Тя е пълна с нейни вещи и икони, на някои от които грее нейният лик с ореол, въпреки че само за хората тя е светица, докато православната църква все още не я признава.

Според нейното житие, Стойна била монахиня, бежанка от село Хазнатар, Серско. Още на седем годинки се разболяла тежко от едра шарка и ослепяла. Когато станала на 16 лета й се явил свети Георги, който й казал следното: „Копни в двора, където ще намериш икона и кандило.” Разкопали мястото и наистина отдолу изскочило указаното в съня на незрящата девойка. По-късно като бежанка тя идва да живее в село Долна Сушица (днешно Златолист).

Икона на Св. Георги, считана за чудотворна, посреща на входа на селската черквичка.

Когато роднините я докарали с каруцата, момата слязла й казала, че черквата ще бъде новият й дом. Тогавашният свещеник Георги Костадинов я приел като скъпа гостенка. По настояване на св. Георги, с когото момичето общувало като с духовен наставник, чудотворната му икона била изложена в местния храм. Така се удала възможност и на вярващите в района да черпят от нетварната й благодат.

Крехката девойка Стойна също криела неземна дарба да помага с молитва. Постепенно славата й се разнесла и към нея започнали да идват хора за съвет или изцеление. Имало случаи, в които тя успявала да пребори дори нелечимата тогава малария. В тези моменти кандилата в храма се разтрисали. Уплашените селяни тя успокоявала с думите, че това е свети Георги, който „слизал по жицата“. Както сама признавала, светецът на кон й помагал и я защитавал от беди по време на земната й мисия.

В храма още се пази монашеската килия на Преподобна Стойна.

Според местни предания веднъж Преподобието успяла да съживи дете от София, което било в кома. Събудила го като му чела половин час над главата молитви от Требника. Изправяла и сакати хора на крака, разказват бабите от Златолист. Бедните селяни обаче били най- признателни, защото монахинята успявала някак си да изцели болните им животни – крави, овце и козички с билки и молитви.

Съвременници на Преподобна Стойна свидетелстват, че към края на 20-те години на миналия век в този югозападен край на България хората вече се стичали от цялата страна и чужбина. В знак на благодарност за сторено добро те оставяли агнета, торби с жито и кокошки. Така в един момент черковният двор на селото заприличал на птицеферма, в която имало над 500 пилета, че и пуйки. „Ей, как пък нито едно животно не закла Преподобието. Раздаваше ги на бедните, а по Великден всички разчитаха на нея за яйца“, спомнят си възрастни хора в района, които са слушали истории от своите близки.

Олтарът на храма е запазен в оригиналния му вид от времето на чудотворницата.