Делото бе образувано по искане на президента Румен Радев, който предложи национално допитване с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута евро през 2026 г.?“. Въпреки че предложението бе внесено в Народното събрание, то не достигна до пленарната зала, след като тогавашният председател Наталия Киселова го отклони.

Радев настоя Конституционният съд не само да даде тълкуване, но и да обяви разпореждането на Киселова за нищожно. Съдът обаче отхвърли тази част от искането, тъй като няма компетентност да се произнася по актове на председателя на парламента.

Припомняме, че преди година Конституционният съд вече се произнесе, че референдум за въвеждане на еврото е недопустим, тъй като би означавал промяна на условията по международен договор, ратифициран от България.

В мотивите си съдът подчертава, че според Конституцията народът е единственият източник на държавната власт, която се осъществява пряко или чрез предвидените в основния закон институции. Затова нито един депутат, включително председателят на Народното събрание, не може еднолично да упражнява власт и да решава въпроси, възложени на парламента като колективен орган. Това се отнася и до решението за произвеждане на национален референдум.

Ако реши, президентът може отново да внесе предложение в Народното събрание за произвеждане на референдума.